България е единна парламентарна република с местно самоуправление и с ясно изразено разделение на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Страната се управлява според върховния закон – Конституцията, приета през 1991 година, и законите на страната, а политическият живот се основава на принципа на политическия плурализъм.
Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри. Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната, осигурява общественият ред и националната сигурност, осъществява ръководството на държавната администрация чрез създадените от него министерства, агенции и комисии.
Българският еднокамарен парламент, наречен Народно събрание, осъществява законодателната власт в страната и упражнява парламентарен контрол. То се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да бъде представена в Народното събрание, дадена партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.
Народното събрание отговаря за приемането на закони, одобряването на държавния бюджет, установяването на данъците и размерите им, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и другите членове на Министерския съвет, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, който трябва да осигури установяването на обективната истина. Прокуратурата следи за спазване на законността, като привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане.
За да се осъществи ефективно управление на страната, държавата извършва административно-териториално деление, като се определят границите на така наречените административно-териториални единици. В исторически план това деление е претърпявало редица изменения.
От 1999 г. Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.