Икономиката на България е развиваща се отворена пазарна икономика и е една от страните с висок доход.Тя е сравнително индустриализирана, с развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия.
Ползва собствена валута, емитирана от БНБ – българския лев. Българският лев е свободно конвертируема валута и от 1997 г. е свързан с германската марка в съотношение 1:1, а от въвеждането на еврото като единна валута 1 лев се разменя за 0,511 евро (1 евро е 1,96 лв.). На 10 юли 2020 г. българският лев и хърватският куна бяха включени във валутния механизъм (ERM II). Членството на България в ЕС я прави част от най-големия единен пазар в света. Стремежите на страната са да получи членство в Еврозоната и Шенген.
Страната е на 40-о място от 152 страни в световната класация „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2014“, изготвен от канадския институт „Фрейзър“. По БВП на глава от населението е 92 от 228 и на 160 по ръст на БВП. България с 14 000 евро на глава от населението.
Отчетен ръст в добива на полезни изкопаеми, като извлечените количества се равняват на 79 619 хил. т. с обща стойност 2,3 млрд. лв. България е на 10-о място в света по добив на бисмут, на 31-во място по добив цинк, на 20-о място по добив на мед и на 19-о място по добив на каменни въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния). „Елаците – Мед“ е най-голямото предприятие за добив на медна руда на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. „Аурубис България“ е завод в Пирдоп, който произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.
В България се добиват около 4 тона злато годишно, на стойност около 347 милиона лева по борсови цени. Към 75% от добива е в приватизираните от задокеанската фирма Dundee Precious Metals мини в Челопеч. По данни от отчета на „Челопеч майнинг“ срещу добито и изнесено от тях българско злато за 133 милиона евро държавата е получила всичко 4,7 милиона евро концесионна такса, или в приход на компанията е 96,47% от неговата стойност.
Въпреки че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни. Държавните активи в енергетиката се управляват от Българския енергиен холдинг (БЕХ).
От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ „Козлодуй“ (3760 MW). Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ „Козлодуй“. Ядрената енергия задоволява над 35% от енергийните нужди на страната.
По-голямата част от електричеството се произвежда от ТЕЦ. В комплекса „Марица-изток“ се намират най-големите топлоелектрически централи в Югоизточна Европа.[
Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50 – 150 MW. Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“ е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта – ПАВЕЦ „Чаира“ (864 MW), ВЕЦ „Сестримо“ (240 MW) и ПАВЕЦ „Белмекен“ (375 MW).
България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.
Произведената електроенергия е 44.83 млрд. квч, от нея е консумирана 29.9 млрд. квч. Износа на електроенергия е бил 5.407 млрд. квч, а вноса 3.097 млрд. квч.
От тежката органична химия обхваща производството на торове, сода, киселини, нефтопреработката и производството на синтетични и изкуствени влакна, на каучукови изделия и пластмаси. Големи производители са ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС[60] който е основен доставчик на горива в Бъгария.
Застъпени са всички производства на различни хранителни продукти, консервната промишленост, цигарите и спиртните напитки. Консервната промишленост е един от най-старите, важни и перспективни сектори на хранително-вкусовата промишленост в България. Секторът произвежда около 6% от общия обем на продукцията и осигурява работа на около 9% от заетите лица в отрасъла. Преработва основно местни суровини, като в България се произвеждат около 86 – 87 хил. т. консерви. Бирената индустрия е добре застъпена, като над 15 местни марки в около 30 разновидности се продават на пазара, с което се нарежда на челно място в региона.
Богата на минерална вода, България бутилира големи количества, като водещи предприятия се намират в София (Горна баня), Банкя, Девин, Хисаря и др. Износа на минерална вода е достигнал 10 млн. литра, основно за Северна Македония, Сърбия и Румъния.
В България е сравнително добре развито корабостроенето с водещи корабостроителници Варна, Русе и Бургас. Произвежданите кораби са с различен тонаж и предназначение главно танкери, за насипни товари, пътнически, речни тласкачи и шлепове и др.
Туризмът в България е добре развит и създава 11,4% от БВП на страната, като се очаква този процент да нараства. В туризма постоянно заетите лица са около 4%, или 140 000 души, като в активните сезони броят нараства почти двойно. България е посетена общо от 6 540 839 чуждестранни граждани с цел туризъм (без транзитно преминалите). Техният брой е с 3,4% повече спрямо същия период на предишната година и броят на туристите нараства всяка година въпреки кризата
Най-много туристи има от Румъния, Гърция, Германия. България е на трето място сред страните членки на ЕС по брой културни паметници. Наличието на 8000 минерални извори в България прави страната атрактивна SPA и балнеолечебна дестинация. Въпреки това 70% от приходите идват от морския туризъм. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на НСИ България е била място за почивка и екскурзия на 11 596 167 души.
България е една от водещите дестинации в света за аутсорсинг на бизнес процеси и IT услуги. Аутсорсинг секторът в България се развива бързо и преживя значителна промяна и растеж в последните години. През това време страната направи преход от място за аутсорсинг услуги като кол центрове до предлагане на по-развити и сложни услуги като BPO и ITO.