Населението на България към 1 август 2024 година е 6 699 789 души, по данни на Националния статистически институт. През 1989 година населението достига 9 009 018 души. През 2011 година преброяването на НСИ посочва, че 7 364 570 милиона души живеят в страната.
В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето, като тенденцията е намаляване на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.
Разпределението на населението е неравномерно. 40,2 % от населението в страната живее в 8 общини, които са с население над 100 000 души. В 83 общини преброените са под 6000 души и в тях живее 4,7 % от населението на страната. Градовете наброяват 257, а селата 5000, а 199 са населените места, в които няма преброени жители. Една трета от населението на страната живее в шестте най-големи града, които са с население над 100 000 души.[4]
От 1989 г. близо 1 000 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. Заражда и друг вид миграция – към България от чужбина, имиграция. Част от имигрантите са българи от етническите общности в чужбина, получили българско гражданство на основание български произход. Все повече граждани на ЕС – главно Великобритания, Франция, Нидерландия, Италия, Полша, Германия, Испания, Гърция, Белгия, Ирландия и т.н., живеят временно или постоянно в страната във връзка с работа или заради по-евтиния живот. Има също руснаци, украинци, китайци, турци, араби и други с произход от Близкия Изток.
Средната гъстота на населението в България през 2005 г. е 69,6 души/км2, докато средната за Европа е 67 души/км2, а 45 души/км2 е за света. Най-голяма е гъстотата на населението в общините Пловдив (3500 души/км2), Варна (1500 души/км2), Ямбол (990 души/км2), Добрич (950 души/км2) и Столична (905 души/км2). От районите за планиране най-гъсто населен е Югозападният (103 души/км2), а най-рядко – Северозападният (48 души/км2). Най-слабо населен е районът на Странджа – 10 души/км2.
Според преброяването на населението през 2011 г. 76,9 % са се определили като етнически българи, 8,0 % – като етнически турци, 4,4 % – като етнически цигани, а останалите 10,6 % са от други етноси и неопределени.
Основен език е българският, чиято писмена система е кирилицата – азбука, създадена от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата, Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонската езикова норма, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа.
Официален език на България е българският, а според преброяването през 2001 г. той е роден на 84,5 % от населението, останалите обикновено го говорят като втори език. За 9,6 % роден език е турският, за 4,1 % – циганският, а останалите 1,8 % са посочили друг език или не са определили. Разпределението на езиците съответства на разпределението по етническата група, с малки изключения.