В последните години един археологически обект често се споменава в медиите – Перперикон. Древното светилище стана известно покрай проучванията, проведени от известния български археолог Николай Овчаров. Въпреки това, малко се знае какво реално представлява то, каква е историята и значението му. Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан през 1930 година, но мястото придобива публичност вследствие на проучванията проф. Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а вследствие на това – засиленият туристически интерес към този култов комплекс. Мащабните разкопки, водени от археолога разкриват Двореца, Акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществото. Стига се дотам, че CNN отразява като събитие Перперикон в своите репортажи. Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в Бога Слънце. Това е една от причините те да се установят на голямата скала, поради липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце. Малко по-малко с развитието на оръдията на труда, усъвършенстването на сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха, се давало възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фигури, антични предмети, свързани с култа към Бога Слънце. През къснобронзовата епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много факти ни навеждат на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. През 2002 година е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. Внушителните размери на двореца в Перперикон и особеното му устройство, доказват, че е имал и религиозно предназначение, и дават основание на изследователите да смятат, че това е прочутото светилище на древногръцкия бог Дионис. Същото, което учените от години търсят на различни места в Родопите. Перперикон е един уникален комплекс, посветен на култа към Бога Слънце. Той е символ на една от най-ранните култури по българските земи. Там се е зародила религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията на целия Балкански полуостров.