Смилянски боб или смилянски фасул се наричат семената от растението фасул, една от малкото български храни, защитени с патент за словна марка, касаеща отглеждането му в областта на горното поречие на Арда. Местните жители го наричат с името фасульовица. Традициите за отглеждане на фасул в района датират от повече от 250 години. Специфичните почвени условия, високата влажност на въздуха, обусловена от близостта на река Арда, температурните граници и качеството на водата, характерни за района на село Смилян, са подходящи за отглеждане на фасул. Смилянският фасул притежава уникален вкус и е известен както в България, така и в чужбина. Методът на отглеждане традиционно се е запазил с поколения наред. Насажденията се обработват ръчно, тори се с естествен оборски тор. Годишно в района на горното течение на река Арда се отглеждат до 30 тона смилянски фасул. Смилянският боб вирее в района на село Смилян, както и съседните Могилица и Арда, намиращи се в района на горното течение на река Арда. Районът на отглеждане се характеризира с планински климат, при който есенно-зимният сезон е сравнително мек, а лятото е хладно. Други фактори, които предопределят доброто качество на смилянския фасул, са надморската височина и влажността на въздуха. Областта, в който вирее растението, е с надморска височина от 820 до 875 m. Температурите са умерени и през лятото е хладно. При повече от 33 °C цветчетата на фасула прегарят и окапват. Празник на смилянския боб
Най-вкусният боб
