Село Могилица е разположено на около 30 км югозападно от град Смолян и се намира в планински район, в близост до границата с Гърция, на горното течение на река Арда. Къщите са разположени върху левия бряг на река Арда. Надморската височина е 920 – 950 метра.
Първите данни за човешко присъствие в района са от около 1000 години преди новата ера. През времето на Византийската империя селището било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация. Селището се е бранило от три крепости от тракийски и византийски произход, следи от които са запазени и до днес. Те затваряли поречието на р. Арда и Бориковската река. Тук минавал важен стратегически път от римско време, който свързвал Виа Егнация на Беломорието с Виа Милитарис в Тракия.
Селището е възникнало през средните векове като колибарска махала наречена „Могилици“. През Османския период селото е наречено Тозбурун, което значи „прашна могила“. Предание говори, че селото получило името си от близкия хълм (борум) – западно от селото. Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах. Според османските регистри селото попада в Ахъчелебийската кааза (след 1838 г. във Филибелийската кааза), от Гюмюрджинския санджак, на Одринския вилает. Основен поминък на населението е било овцевъдство и земеделие. През XVIII в. от Беломорието са пренесени картофите. И днес хората тачат обичаите си. Празника на село Могилица е празникът на народните занаяти, който се провежда последната събота на юни.
„Агушевите конаци“ са най-известните архитектурни паметници в тази част на Родопите. Резиденцията е строена в периодите 1825-1842-1860-1872 г. от местния българо-мохамедански първенец Агуш Ага, за него и синовете му. Комплексът се състои от две сгради (конаци), всяка с отделен двор и кладенец и заемал близо 4 декара с имота. Ансамбълът е ограден с общ зид подобно на средновековните феодални жилища, а в югоизточния ъгъл на зидовете има каменна кула, наподобяваща морски фар (по-малкият от синовете на Агуш Ага бил морски офицер). Кулата е разположена откъм р. Арда и е изрисувана, като за мотиви са използвани самите Агушеви конаци и пейзажи от Родопите. Сградата имала 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
Могилица е подходяща база за планински, селски, екологичен и пещерен туризъм, като наблизо се намират изворите на Арда и редица крепости, мостове от османско време, над 20 проучени и непроучени пещери, измежду които Ухловица, Бориковска, Надарска, Голубоица. Пещерата Ухловица е благоустроена и се намира в местността Сините вирове на 3 км източно от селото, на левия бряг на река Арда. В нея могат да се видят каскади от синтрови езерца, скални водопади и типични пещерни скални образувания. Южно от Могилица е разположена защитената местност Падала с богато биоразнообразие.