Сгушена в прегръдките на Средна Гора, заобиколена от вековни борове, нашарена от потоци и реки, скътала в пазвата си паметта на България. Тук ще откриеш хотели, къщи за гости и хостели от всички категории. Из сокаците, по калдаръмените улички, между високите дувари ще ти се причуе чаткането на неподкованите въстаннически коне, а в музеите ще научиш много за миналото. Миналото на будителите и просветителите, на богатите дарители и родолюбивите чорбаджии, историята на Априлското въстание. Аромат на смола, мащерка и диви ягоди ще те съпътства през пролетта и лятото, а мирис на букови цепеници ще витае във въздуха през зимата. Вятърът ще донася шепота на юнаците съзаклятници, екота на героични времена и ще разказва историята на този град магия. До Копривщица най-удобно е да стигнете с автомобил, като от София по красивия подбалкански път разстоянието е 110 километра. От Бургас километрите са около 300. Ако идвате от южна България, през Пловдив или Пазарджик, пътят през Панагюрище и Стрелча е добър избор. По-трудно е придвижването на гости на града от северна България, тъй като те трябва да преминат някой от планинските проходи, или да преминат през София.
Копривщица – малък град разположен в Същинска Средна гора по поречието на р. Тополница, е забележителен и уникален исторически резерват. Със своите калдъръмени улички, с боядисаните в ярки цветове къщи с просторни чардаци и големи стрехи, и високопланинска природа, тя пленява със своята неповторимост. Копривщица устоява на много набези, изгаряна е неколкократно от кърджалиите, жителите й неведнъж били ограбвани и прогонвани. По-заможните копривщенци успяват да „откупят” Копривщица от турската управа, спечелват й специални привилегии и така съхраняват непокътнати българските традиции и облик на града. Опазвайки свободолюбивия си партиотичен дух, Копривщица го предава на своите деца. В този град са родени много българи, отдали живота си на Родината:
Тодор Каблешков и Георги Бенковски – организатори и участници в Априлското въстание, избухнало в Копривщица на 20 април 1876г. То дава гласност на усилията и желанието на българският народ да възвърне свободата си след 5 века турско подтисничество. Много чужди журналисти отразяват събитията, случващи се през пролетта на 1876 г и показват на света, че на Балканския полуостров има един народ, който не е загубил идентичността и стремежа си за независимост. Благодарение на последвалите събития, след погрома на Априлското въстание през 1878 г. България получава дълго жадуваната свобода.
Любен Каравелов – български поет, писател и революционер,
Петко Каравелов – деен общественик и политик,
Димчо Дебелянов – поет написал едни от най-нежните стихове в българската литература,
Найден Геров – писател, издател, литературовед, народопсихолог и патриот,
Йоаким Груев- учител, борец за църковна независимост, книжовник и обществен деец,
както и много други българи участвали в освободителните борби, първата и втората световна война, учители, артисти и творци.
