Намира се на 34 км от Бургас и на 6 км от ваканционно селище Дюни, върху живописен скалист полуостров. Града и част от околностите му са дъгообразно обградени от Медни рид – разклонение на рида Босна. Името Медни рид подсказва голямото икономическо значение на многобройните рудници, разработени тук от траките през второто хилядолетие преди Христа. През ХІІІ – ХІІ в.пр.Хр. те изграждат по високите му части отбранителна линия от крепости.
Созопол е най-старият град на българското черноморско крайбрежие. Изгражданата през вековете градска структрура разкрива етапите на развитие на човешки цивилизации, носи белезите на унаследени културни напластявания и приемственост и превръща Созопол в истински град-музей. Първото селище тук възниква в края на VI в. пр. Хр. и датира от епохата на късния неолит. Подводните проучвания в акваторията на съвременното пристанище разкриват останки на потънало селище от късния халколит и раннобронзовата епоха в края на V хил. и началото на ІІІ хил.пр. Хр. Открити са керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда. Градът е основан през 610 г. пр.Хр. като елинска колония от милетски гърци с името Аполония Понтика. Името вероятно е избрано от преселниците от йониските полиси Милет и Фокея при подготовката на експедицията им. Освен че моряците са водени от волята на делфийската жрица Пития, техният стремеж е с благоволението на нейния повелител бог Аполон да достигнат добри брегове. В началото на V в. пр. Хр. аполонийци издигат в градския му храм колосална бронзова статуя на Аполон Лечител, изваяна от прочутия скулптор Каламис.
За древното корабоплаване в созополския залив свидетелстват многобройните каменни котви и щокове* от II – I хил. пр. Хр. Градът израства преди всичко като търговски и транзитно-пристанищен център. Поддържа активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада – Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.Хр. Богатият град става център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). През 72 г. пр. Хр. е завладян и ограбен от римляните, а крепостната стена е разрушена. През IV в. Созопол отново е в подем и е известен с името Созополис – град на спасението. Традиционно византийски град, едва през 812 г. при кан Крум Созопол е включен за кратко в пределите на българската държава.
От периода XVIII – XIX век са запазени църкви и повече от 180 възрожденски къщи, които създават неповторим архитектурен облик на днешния Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят постиженията на художествените занаяти от това време. През 1965 г. Старият град на Созопол е обявен за архитектурно-исторически резерват. Символ и емблема на Созопол е котвата – неизменен знак върху монетите, които Аполония сече още от края на VI в. пр.Хр.
