Българското национално радио (БНР) е национален обществен доставчик на радио услуги според Закона за радиото и телевизията. БНР е сред 3-те обществени медии в България, заедно с Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция. Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. В първите експериментални предавания, по 6 часа на ден, преобладават грамофонни записи на народна музика. През май 1930 година започват редовни емисии на „Родно радио“, което през 1934 година е преименувано на Радио „София“. На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио „София“ е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник – поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, произведени от фирмата Блау Нокс, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт“ за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел – за Радио „София“, край село Могила – за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен – за Радио Варна. През този период броят на радиоприемниците в страната бързо нараства – от 7899 през 1934 година до близо 110 хиляди през 1941 година, като много от тях са поставени на обществени места като читалища и кръчми. По данни от 1940 година, 71% от програмата на Радио „София“ включва излъчване на музика – записана, изпълнена на или излъчвана от мястото на събитието, – включително 23% „сериозна“, 21% „лека“ (оперетна), 15% танцова и 13% народна. През 1938 г. започва строежът на нова сграда на Радио „София“ на булевард „Драган Цанков“ 4, в тогавашната вилна зона на София. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма „Telefunken“ оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г., са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио „София“. През зимата на 1943 – 1944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина. През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо, е музикално-информационният „От 6 до 8“. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт – радиостанция на младежта“, излъчвано всеки вторник по I програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта“ и „Супер събота“.През декември 1992 г., заради бюджетни съкращения, са закрити програмите „Орфей“ и „Знание“, а част от предаванията им са включени в програма „Христо Ботев“. Лицензията на радиото, издадена от СЕМ, е за програма, обслужваща населението на областите Видин, Враца и Монтана. На 31 май 2012 г. официално е открита осмата регионална радиостанция – Радио Бургас, която от 2017 г. носи името БНР Бургас, заради търговски спор за името с още две бургаски радиостанции. Планираното покритие е за областите Бургас и Ямбол. Първоначално излъчването е в Бургас, Малко Търново, Царево и Елхово, след което е включен и предавател край Ямбол. Парламентарният канал на БНР излъчва от 1992 г. на живо заседанията на Народното събрание на ултракъси вълни 69,26 MHz за района на София и на дълги вълни 261 КHz за Западна България. Те се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9:00 до 14:00 часа. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани или скъсявани. През останалото време се ретранслират програми на Българското национално радио, като до 2004 г. те са комбинирани с програма „Хоризонт“, след което парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни за София – 94,5 MHz, допълван от програма „Христо Ботев“. От септември 2007 г. до декември 2013 г. програмата е комбинирана с Радио „София“, като през периода 2011 – 2013 г. заседанията на Народното събрание се излъчват на ултракъси вълни и в Ихтиман, Боровец и Своге. На 20 декември 2013 г. е прекратено УКВ излъчването на парламентарния канал, като през 2014 г. той се излъчва единствено на дълги вълни 261 КHz. На 1 януари 2015 г. официално е закрит единственият предавател на дълги вълни на Балканския полуостров. На 20 януари 2015 г. парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни 90 MHz за района на Кърджали и на средни вълни 576 kHz за Видинска област. На 9 май 2016 г. е открита деветата регионална радиостанция на БНР – Радио „Кърджали“, излъчваща в град Кърджали на 90 MHz., като на тази честота спира излъчването на Парламентарния канал. От юли 2019 г. до октомври 2019 г. генерален директор е Светослав Костов. на обществото, както и предизвиканото напрежение и разделение сред служителите в националната медия. Актуализират се програмните схеми на програма „Христо Ботев“ и „Радио София“.
Българско Национално Радио
